Изчисленията показват, че към средата на века основата на производството на електроенергия все още ще бъде вятърната енергия: инсталираната мощност на вятърните електроцентрали ще достигне около 41 ГВт, което ще представлява около 60% от всички генериращи мощности на страната (68 ГВт). Но тъй като вятърът е по своята същност нестабилен, такъв преход неизбежно ще доведе до ръст на ролята на енергийните съхранители, които позволяват изглаждане на колебанията в производството и намаляват нуждата от излишни резервни мощности.

Най-дълбоките промени в енергетиката на Швеция, според учените, ще се случат в сектора на топлоснабдяването. Моделът показва постепенно оттегляне от традиционните когенерационни ТЕЦ, които днес играят ключова роля в градските топлинни мрежи. Тяхното участие в производството на топлина намалява от 43% до 24%, докато водеща роля заемат термопомпите. Към 2050 г. те ще осигуряват около 61% от топлината, превръщайки се в основния инструмент за ‘секторна свързаност” между електроенергетиката и топлоснабдяването.

Логиката е проста: през есенните месеци, когато вятърът е силен, а търсенето на електроенергия е сравнително ниско, излишната електроенергия се използва за работа на термопомпите. Произведената топлина не се използва веднага, а се акумулира — до 11% от годишната нужда от топлина може да се складира в сезонни хранилища, включително големи подземни резервоари. Този стратегически запас се използва през зимата, през януари и февруари, когато ефективността на термопомпите намалява, а потребността от топлина достига максимум.

Допълнителен ефект дава модернизацията на самите топлинни мрежи. Намаляването на температурата в централизираните топлинни системи (преминаване към мрежи от четвърто и пето поколение) още повече увеличава ролята на термопомпите: тяхното участие може да достигне 80% от производството на топлина. Паралелно намалява икономическата привлекателност на големите сезонни хранилища, тъй като при по-ефективна работа на помпите нуждата от дългосрочно акумулиране намалява. Моделът също така показва, че растящата наличност на стабилни източници на отпадна топлина от индустрията допълнително намалява необходимостта от сезонно складиране.

Особен интерес представлява анализът на алтернативни сценарии, при които отделни елементи на системата са недостъпни. Ако се изключат електрическите акумулатори, икономическият смисъл на сезонните топлинни хранилища практически изчезва. Без възможност за изглаждане на дневните колебания в генерацията, системата се налага да разчита повече на ТЕЦ, а излишната електроенергия се използва незабавно за отопление чрез краткосрочни, дневни топлинни акумулатори. Този вариант се оказва значително по-скъп: общите разходи за енергийна система се увеличават с около 11%.

Като цяло изследването показва, че устойчивостта на бъдещата енергийна система ще зависи от комбинацията на различни инструменти. Освен термопомпите и акумулаторите, учените посочват необходимостта от привличане на други ‘гъвкави потребители”, преди всичко електромобили, както и развитие на технологии Power-to-X, позволяващи преобразуване на излишната електроенергия в газ или синтетично гориво.