Окончателният доклад, изготвен за Европейската комисия, включва флуорсъдържащите газове в обхвата на PFAS и отбелязва, че основният проблем за тази група е превръщането им в трифлуороцетна киселина (TFA).

Изследването, подготвено от компаниите WSP, Ricardo и Trinomics, разглежда четири хипотетични сценария за Европейското икономическо пространство до 2050 година.

В доклада се посочва, че F-газовете включват хидрофлуоровъглеводороди, които съставляват приблизително 90% от всички F-газове, както и перфлуоровъглеводороди, серен хексафлуорид и азотен трифлуорид.

При анализа на въздействието върху човека се отбелязва, че експозицията чрез инхалация се дължи основно на течове от оборудване като хладилни инсталации, системи за рециркулация или други приложения.

В изследването се посочва, че TFA вероятно е краен продукт от разпадането на други PFAS, включително фотолитичното разлагане на флуорсъдържащи газове, изпускани във въздуха от източници като климатични системиЗа анализа на TFA се определят два основни източника: флуорсъдържащи газове и органични пестициди на основата на флуор.

За изчисляване на текущите и бъдещите обеми на емисии са използвани данни за емисиите на F-газове и прогнози съгласно универсално ограничение на PFAS.

Прегледът на литературата, използван в доклада, показва, че между 20% и 70% от всички флуорсъдържащи газове се превръщат в TFA в атмосферата.

В изследването се използват 20% като ниска оценка, 40% – средна и 70% – висока.

Подчертава се, че при сценарий ‘както обикновено“ увеличаването на емисиите на флуорсъдържащи газове ще доведе до по-нататъшно нарастване на ‘фоновите“ концентрации на TFA през следващите години.

Като базова линия за 2024 година в доклада се използват концентрации на TFA: 700 ng/l във фонова питейна вода и 3900 ng/l в силно замърсена питейна вода, 4700 ng/l и 23900 ng/l в повърхностни води, както и 300 ng/l и 3200 ng/l в подпочвени води.

В хипотетичен сценарий на пълно прекратяване на емисиите се отбелязва, че климатичните системи, както мобилни, така и стационарни, вероятно ще бъдат обект на проблемни изтегляния, а емисиите на флуорсъдържащи газове ще продължат в рамките на 3–5 години след 2030 година, като емисиите от все още използвани продукти, като климатични системи, по изчисления ще спрат след 2033 година.