‘Проблемът е, че досега след изграждането на нов тръбопровод диагностиката се извършваше след подаване на газ, което при наличие на дефекти можеше да доведе до повреда на скъпо оборудване в компресорните станции и други обекти. Затова разработването на технология, която позволява бърза първична диагностика на тръбопровода още по време на строителството, днес е изключително търсено и актуално, включително по икономически причини”, отбеляза к.т.н., доцент във Висшето училище по автоматизация и робототехника към ИММиТ СПбПУ Олег Шмаков.
Новият автономен вътрешнотръбен роботизиран диагностичен комплекс (ВРДК), представляващ роботизирана платформа, може да се придвижва на разстояния до 60 км при наклон до 30 градуса спрямо хоризонта вътре в тръбопровод с диаметър 1400 мм. Освен това, тъй като ключова задача на ВРДК е диагностичната система, която трябва автономно да открива дефекти, изследователите разработват и алгоритми за автоматично разпознаване на дефекти въз основа на данни от сензорите.
Друга особеност на разработката е нейната енергийна ефективност. Тъй като работата на комплекса се предвижда и при отрицателни температури до минус 40 градуса, това изисква внимателно управление на всички енергийни потребители в системата. Високата енергийна ефективност се осигурява чрез система за рекуперация на енергия.
Първият прототип на робота, разработен с участието на Санктпетербургския политехнически университет, вече преминава през опитно-промишлена експлоатация. В момента се извършва и анализ на данните от сензорите, за да бъдат отчетени всички забележки при следващата версия на ВРДК. ‘Днес основната ни задача е да увеличим скоростта на обработка на диагностичните данни. В момента събираме статистика и в бъдеще планираме да използваме технологии с изкуствен интелект за тяхната обработка. Също така в процеса на работа изучаваме особеностите на функционирането на ВРДК в реални тръбопроводи при отрицателни температури’, заяви Шмаков.
Според изчисленията на изследователите, внедряването на новия ВРДК, способен да извършва диагностика в автономен режим, ще бъде възможно още през 2027 година. Разработката се реализира с подкрепата на федералната програма ‘Приоритет-2030’.