Осмотичните станции са новост в областта на възобновяемата енергетика. Това е първият обект от този тип в Япония и вторият в света: подобна промишлена инсталация беше открита в Дания през 2023 г.

Основната разлика на тази технология спрямо вятърната и соларната енергетика е, че източникът на енергия е достъпен денонощно, независимо от времето. Осмозата е естествен процес, при който водата преминава през полупропусклива мембрана от по-малко солен разтвор към по-солен, изравнявайки концентрацията. Този поток създава налягане, което може да се преобразува в електричество.

В станцията във Фукуока на едната страна на мембраната се подава прясна вода (или пречистени отпадъчни води), а на другата — морска вода. Водата, стремяща се да премине към солената страна, увеличава налягането, а възникналият поток задвижва турбина, свързана с генератор.

Разработчиците трябваше да решат редица сериозни инженерни проблеми. На ранните етапи ефективността на подобни инсталации беше ниска поради големи загуби на енергия при помпене на водата и преминаването й през мембраните. Съвременните материали и новите енергийно ефективни помпи позволиха да се намалят тези загуби.

Друго важно решение беше използването на концентриран разтвор — отпадъчен продукт от работата на опреснителните станции — вместо обикновена морска вода. Благодарение на това разликата в концентрацията на соли се увеличава, а с това и количеството произведена енергия.

Осмотичната електроцентрала във Фукуока може да генерира енергия, еквивалентна на потреблението на около 220 домакинства.

В момента този тип енергетика остава нишово направление, но пускането на японската станция показва, че технологията постепенно излиза извън експериментите и започва да се развива в промишлен мащаб.

Ако бъде усъвършенствана и достигне нива, сравними с другите възобновяеми източници, това ще осигури още един стабилен и екологично чист начин за производство на енергия. Подобни проекти вече са тествани в Норвегия, Южна Корея и Австралия, където се обмисля използването на солени езера в Нов Южен Уелс за такива станции.

Технологията е особено перспективна за крайбрежни градове, където вече работят опреснителни комплекси: там може да се обединят водопречистването и производството на енергия в една интегрирана система.