Основни тезиси

Съвременните системи за топлоснабдяване се характеризират с физически износ, нисък КПД, незадоволително състояние на топлинната изолация и корозия. Крайният потребител заплаща топлинните загуби в котелните и по топлотрасетата.

Теоретически резултати

Топлинен баланс на системата

Qвх = Qполпотр + Qухист + Qпотист + QпотТС + Qпотпотр

Общ КПД

η = ηист × ηТС × ηпотр

Пример: При ηист = 0,85; ηТС = 0,82; ηпотр = 0,70 → η = 0,488 (48,8%)

Специфичен разход на енергия

  • qист = 1,176 Дж/Дж
  • qист-ТС = 1,435 Дж/Дж
  • qист-ТС-потр = 2,050 Дж/Дж

Ключово положение: По мярата на предаване и преобразуване на енергията от постъпилата (под формата на гориво) до доставената на потребителя нейната ценност нараства. Топлината на потребителя е 1,743 пъти по-скъпа от произведената на източника.

Класификация на мероприятията

Висококапиталоемки: замяна на котли с модерни автоматизирани; замяна на парни котли с водогрейни; замяна на спирателна арматура.

Среднокапиталоемки: оптимизация на водоподготовката; замяна на горелки; оптимизация на тягата; замяна на износени участъци от топлинни мрежи; монтаж на регулиращи задвижвания; почистване на топлопроводи; използване на съвременна изолация.

Малокапиталоемки: намаляване на разхода за собствени нужди на котлите; оптимизация на процесите на горене; намаляване на температурата на отходните газове; диагностика на мрежите; режимно-наладъчни работи; отстраняване на течове на топлоносителя.

Практически резултати и приложение

Енергоспестяването трябва да се осъществява преди всичко при потребителя, където ефектът на вложен рубъл ще бъде максимален, след това в топлинната мрежа и последно — на източника. Авторите критикуват използването на срок на откупуване от 6 месеца като критерий за отбор, предлагайки реалистичен период от 4–8 години за радикално подобряване на системите.