Основни тезиси

Значителна част от нефтогазовите обекти се намират в отдалечени територии со слабо развита енергийна инфраструктура. Малките предприятия от нефтогазовия комплекс използват дизелови енергийни инсталации, чието заменяне с ВЕИ е икономически и екологически обосновано.

Обект на изследване

Крайтрасови обекти на магистрални газопроводи: площадки на възли с електроприводна запорна арматура, системи за електрохимична защита от корозия и контролни пунктове на телемеханиката. Съвкупна инсталирана мощност — 9,75 кВт, годишно потребление на енергия — 85,41 МВт·ч.

Параметри на фотоволтаичната система

  • Инсолация зимно: работно слънчево времe — 8 часа, слънчева радиация — 3,527 кВт·ч/м²
  • Брой панели: 146 бр., разпределени в 7–8 вериги
  • Дневно натрупване в АКБ: 202,8 кВт·ч
  • Резервна система: дизелов електрогенератор 10 кВт с коефициент на натоварване 0,975, осигуряващ работа 72 часа при дневен разход на дизелово гориво 67,2 л

Практически резултати

Икономически анализ:

  • Цена на електроенергия от дизел: ~43 руб./кВт·ч (с отчитане на коефициент на оскъпяване на горивото 2,34 за райони с ниска гъстота на населението)
  • NPV на 25-та година: 4,03 млн рубли
  • DPP: 15 години
  • Праг на рентабилност по ставка: при ставка на дисконтиране над 18,6% проектът е икономически неефективен
  • Праг по тарифа: при стойност на електроенергията над 37 руб./кВт·ч проектът е изгоден

Екологичен ефект:

  • Ежегодна икономия на гориво: ~25 000 л дизелово гориво
  • Намаляване на емисиите CO₂ на година: 63,5 т от една инсталация
  • За 25 години: намаляване на емисиите на CO₂ до 1 588 т

Приложение

NPV показва линейна зависимост от стойността на електроенергията; DPP — обратна зависимост от тарифата. Резултатите обосновават целесъобразността от внедряване на автономни ФВ системи за захранване на отдалечени нефтогазови обекти при тарифи над 37 руб./кВт·ч.